Кралска кръв - Страница 39

Недоволството на Досън не беше предизвикано от факта, че други хора са поканени на аудиенция, която уж трябваше да е частна. Това беше първият официален акт на Гедер като регент. Той се беше оказал полезен инструмент във Ванаи, а каквато и магия да беше използвал, за да разкрие заговора на Маас, това беше спасило Астер, а вероятно и кралството. Лорд Терниган и лорд Скестинин бяха поканени да присъстват на аудиенцията, и с право. Лорд Каот, барон на Даник, също. И лорд Баниен от Естинфорт. Тяхното присъствие предизвикваше повече въпроси, но в най-лошия случай беше знак за очаквана промяна в дворцовата игра на влияние. Не, раздразнението на Досън беше предизвикано от другия човек, когото Гедер беше включил в срещата.

— Лорд Калиам — каза свещеникът и се поклони. Един сезон в Камнипол не беше отръскал пустинния прахоляк от този тип и той все още приличаше на козар от пущинаците на Кешет, сигурно защото беше точно такъв. В залата за аудиенции любимият еретик на Гедер изглеждаше толкова на мястото си, колкото Досън би изглеждал в кочина.

— Преподобни Басрахип — отвърна Досън без поклон и без помен от топлота в тона. — Изненадан съм, че ви виждам тук. Мислех, че ще обсъждаме държавни дела.

— Няма проблем — каза Гедер. — Аз го поканих да присъства.

Досън се въздържа от коментар. Имаше неща, които би казал пред равните си и които вече не можеше да изрече пред Гедер Палиако. Вместо това само кимна.

— Е — каза Гедер, подръпваше нервно ръкава си. — Хайде да приключваме с това. Моля ви. Всички. Седнете.

Ашфорт изчака лорд-регентът да седне и чак тогава зае мястото си. Басрахип изобщо не седна, а се оттегли с гръб до сената, свел глава, като момче, което се моли мълчаливо. Досън седна, поуталожил яда си. Един чуждестранен свещеник нямаше място на тази среща — но пък поне се държеше подобаващо, като слуга. Другите антийски лордове се правеха, че не го забелязват. Все едно изобщо го няма.

— Лорд Ашфорт? — каза Гедер и се наведе напред, с лакти на масата. — Вие помолихте за тази аудиенция и мисля, че всички знаем защо. Какво ще ни кажете?

— Първо: благодаря ви, лорд-регент — каза Ашфорт и обходи с поглед мъжете около масата. — Всички тук сме запознати с престъпленията на Фелдин Маас. Крал Лечан ме прати да ви уверя, че не е знаел нищо за заговора, иначе би го спрял с цената на всичко. Намерението принц Астер да бъде убит е осъдително и аз съм тук, като представител на Астерилхолд, с молба за отсрочка и време, в което да разкрием и накажем виновните в нашия двор.

Терниган се изкашля многозначително и Гедер му кимна да говори. С това свободната дискусия беше открита и щеше да остане свободна, докато Гедер не я закриеше. Досън се запита дали момчето е наясно с това. Новият регент несъмнено имаше съветник по протокола, но дали беше запомнил всички подробности тепърва щеше да се разбере.

— Вината трябва да бъде адресирана ясно — каза Терниган. — Астерилхолд има стародавна традиция да прикрива своите.

— Че как иначе? — каза Баниен. — Що за крал е този, който взема страната на чужденци срещу собствените си лордове? Лечан нямаше да се задържи толкова дълго на трона, ако не бранеше двора си от вражди.

— Ако позволите да вметна — каза Ашфорт, — крал Лечан брани страната и двора си не само от вражди, а също от война и външни нашествия. Астерилхолд, също като Антеа, няма интерес от подпалването на война. Защото тук не става въпрос за дребен конфликт между поземлени лордове за парче плодородна земя. Вие искате заговорниците. Проявете търпение и кралят ще ги изправи на съд. Ако нарушите суверенитета на Астерилхолд обаче, ситуацията ще се промени.

— Момент — намеси се лорд Скестинин. — Ще ги изправи на съд, казвате. За чий съд по-точно става въпрос?

Ашфорт кимна, вдигна пръст и заяви:

— Не можем да предадем наши велможи на чужд съд.

Думите му предизвикаха истинска буря, както можеше да се очаква. Всички заговориха един през друг, надвикваха се, жестикулираха. Само Досън и Гедер мълчаха. Палиако беше смръщил вежди и стискаше гневно уста. Не личеше да слуша останалите — и с право, защото дискусията се беше превърнала в надвикване.

„Кажи им да млъкнат — опита се да му внуши негласно Досън. — Въдвори ред!“

Вместо това Палиако опря длани в масата и отпусна брадичката си върху тях. Отвратен, Досън извика:

— Я се чуйте! Държите се като деца! Не ви ли е срам? Дърлите се, крещите, обиждате се! Кралят още не е изстинал в криптата си, а ние се караме като селянки на пазара! — Крещеше, гласът дереше гърлото му. — Ашфорт, стига си се пазарил, по дяволите! Казвай какви условия предлага крал Лечан.

— Не — каза Гедер. Още бе отпуснал брадичката върху ръцете си и когато заговори, главата му взе да подскача лекичко нагоре-надолу като хартиена лодка в езерце. — Условията не ме интересуват. Засега.

— Лорд-регент? — Ашфорт вдигна вежди.

Гедер се надигна и изправи гръб.

— Трябва да знаем условията — започна Терниган, но Палиако го смрази с поглед.

— Лорд Ашфорт. Знаехте ли за заговора срещу принц Астер?

— Не — отвърна посланикът.

Гедер отклони поглед за миг, после отново го закова върху Ашфорт. При което пребледня, а после също толкова неочаквано лицето му почервеня. Дишането му се ускори, сякаш се надбягваше в състезание. Досън се зачуди какво е предизвикало промяната в поведението на момчето, огледа се, но видя само неподвижните стражи и потъналия в молитва свещеник.

— Крал Лечан знаеше ли?

— Не.

Този път Досън разбра. Видя. Веднага щом посланикът изрече кратката дума, едва доловимо, невидимо почти свещеникът поклати голямата си глава. „Не.“ Досън затаи дъх, забравил да диша.