Кралска кръв - Страница 70

Лицето на синая застина, пръстите му се размърдаха безсилно.

— Разбира се, милорд — каза той. — За мен ще е чест.

— Благодаря — каза Гедер. — Ще ви я върна. Засега ще я прибера при моите книги, ако нямате нищо против.

— Не, разбира се — отвърна учителят.

— Значи ли това, че може да се занимаваме с нещо друго? — попита обнадеждено Астер, докато Гедер излизаше от стаята.

Вървеше с разтворената книга в ръце, пръстът му се плъзгаше по редовете. Топла искра на вълнение припламна в гърдите му. Не беше виждал този превод, а оригиналният текст май беше по-пълен от онзи, с който беше работил той.

...

„Целта на войната е мир. Глупавият военачалник води своята войска в битка, за да спечели победа, и самата му природа ще го принуди да се върне към нова битка. Умният военачалник води войската си в битка, за да затвърди победата, и природата на света ще го принуди да потърси нова битка. Мъдрият военачалник води войската си в битка, за да промени формата на света, и така създава място, което няма нужда от него.“

Изобщо не беше като копието на Гедер. Не помнеше да е срещал този пасаж в него. Тока не използваше често думата мъдър, а когато я използваше, обикновено го правеше във връзка със свещеничеството. Гедер се зачуди дали в оригиналния текст не е имало дискусия за свещеници-воини, извадена от някой по-късен преводач.

— А — каза Басрахип. — Пак слушаме празни гласове, принц Гедер?

Висшият свещеник седеше на тапицирана пейка в главната стая.

— Обичам книгите — каза Гедер.

— Някои са хубавки, но и те са играчки. Не значат нищо.

— Е — каза Гедер, затвори книгата и я остави настрана, — по този въпрос явно няма да постигнем съгласие.

— Засега — съгласи се Басрахип.

Гедер седна до прозореца. Следобедното слънце напече ръката му.

— Какво откри?

Нищо изненадващо, оказа се. Дворът бил убеден в предстоящата победа и смятал, че заслугата е на Гедер и на неговия съюзник и някогашен наставник Досън Калиам. Имало разнообразни мнения как да се действа с победения им съсед, но господата спорели по джентълменски, а не се карали като каруцари. Подробностите бяха по-интересни. Един настоявал да изчакат, докато барон Воденблат се върне от Северобреж. Друг смятал, че бракът на принц Астер и астерилхолдската принцеса Лизбет трябва да бъде уреден веднага щом пристигне искането за мир. Гедер можело да проточи войната достатъчно дълго, за да съсипе нивите, мелниците и корабостроителниците на врага, или да ги запази, за да ги използват в идните години двете обединени кралства.

Говориха с часове, докато слънцето се хлъзгаше на запад и бавно завличаше Камнипол в червената светлина на залеза, в сивия здрач и после в мрака. Луната още не беше изгряла и звездите грееха ярки във високото лятно небе. Накрая Гедер се оттегли в спалнята си, където непознати мъже го съблякоха, напудриха го и го сложиха да легне под тънки пролетни завивки. Докато се унасяше, се сети, че е забравил книгата на учителя. Добре би било да почете малко преди сън. Вече почти не му оставаше време за четене…

Утрото дойде ясно и студено. Гедер полежа малко в леглото, загледан в слънчевите лъчи, които се изливаха на снопове през прозореца. Последва ритуалното унижение, след това Гедер отиде в кралската семейна трапезария. Басрахип вече беше там, Астер също. Двамата си говореха, Басрахип се усмихваше, а Астер се смееше с глас. Гедер седна на масата. Млада слугиня му сервира печена патешка кълка, варени круши, черно хлебче и подсладено с мед кафе, толкова гъсто и силно, че утайката беше като кал по дъното на чашата.

— Нещо смешно ли изпуснах? — попита Гедер.

— Преподобният Басрахип имитира хората от двора — каза Астер.

— И как се справя?

— Никак — каза Астер и пак се разсмя. — Изобщо не го бива.

Басрахип се усмихна и каза:

— Не умея да се правя на друг. Не съм такъв.

— И слава богу — каза Гедер и отхапа от кълката. Беше сочна, добре осолена и изобщо чудесен начин да започнеш деня. — Мислех за условията по мирния договор с Астерилхолд. Имам идея какво трябва да направим.

Свещеникът и момчето забравиха шегите и го погледнаха сериозно. Гедер отпи бавно от кафето. Приятно му беше да го чакат със затаен дъх. Може би по-приятно, отколкото беше редно.

— Едва ли ще е разумно да приемем репарации, а да оставим контрола върху Астерилхолд в техни ръце. Така само ще ги настроим допълнително срещу себе си, а това е глупаво.

— А вие трябва да построите храмове на богинята в градовете, които завладеете — подсети го Басрахип.

— Да, вярно. — Гедер съвсем беше забравил за това обещание. — Което според мен означава, че трябва да направим стъпки за обединяването на двете кралства.

— Разбирам — Астер се нацупи.

Гедер поклати глава и размаха хлебчето — още не беше отхапал.

— Не, не, не. Една кралска сватба няма да свърши работа. Дори да те оженим за тяхната принцеса, това още не гарантира, че цял Астерилхолд изведнъж ще се успокои. Нали точно това стана причина за войната? Смесване на кръвните линии, които дават на Астерилхолд убедителни претенции към Разсечения трон. Ако преди поколения не сме се били опитвали да скрепим мира с бракове, сега те не биха имали законово право да претендират за нашата корона. Тогава не е свършило работа, няма да свърши и сега.

— Тогава какво? — попита Астер.

— Ще ги завладеем. Земята им, градовете им. Астерилхолд ще се върне в границите на имперска Антеа, точно както е бил част от нея по време на Върховните крале. В нашия двор има много хора, които заслужават награда за усилията си. А като назначим лоялни антийци, които да управляват новата провинция, грижите ни ще са по-малко. Простичко е, като си помислиш. Не знам защо никой не се е сетил за това по-рано.