Кралска кръв - Страница 66

— И хареса ли ви гробницата, магистра?

— Да, благодаря — отвърна Ситрин. Усети как до нея Лауро леко се напрегна, притеснен от официалния им тон. В очите на по-възрастния мъж пък се прокраднаха весели искрици. Щом Лауро искаше да си играе с нея на фамилиарност, тя пък щеше да го дава тежко-тежко с Парин и така да подложи крак на момчето. На препятствията по принцип не им се полагаше комфорт.

— Чудех се дали не мога да ти отнема магистрата за няколко минути. Изскочи нещо, което искам да обсъдя с нея. Банкови дела.

— Разбира се — отвърна с известен хлад младежът, свали ръката си от раменете ѝ и ѝ се поклони. — Благодаря ти за компанията. Беше ми много приятно.

— Не, аз ти благодаря, Лауро — каза Ситрин.

Седна на пейката до Парин Кларк и се загледа след сина на Коме Медеан, който пресичаше двора. Кларк се отмести мъничко настрани, за да не би случайно да се докосват, отбеляза Ситрин.

— Мога ли да ви попитам нещо? — попита той.

— Разбира се.

— Какво се надявате да спечелите тук?

Ситрин го погледна право в очите, но както винаги Парин беше олицетворение на любезната безизразност. Ситрин не познаваше друг, който по-добре от него да прикрива мислите и чувствата си. Познаваше хора, които се справяха почти толкова добре, но нито един, който да го превъзхожда.

— Мислех, че съм изяснила това в достатъчна степен — каза тя, изпробвайки закачливата арогантност, която ѝ беше свършила работа пред Коме Медеан.

— Не — отвърна Парин без следа от лековатост в тона. — Обяснили сте какво искате. Аз питам защо го искате. Какви са амбициите ви?

— Съжалявам — каза тя. — Не разбирам въпроса ви. Просто искам да управлявам сама своята банка.

— Да, но защо искате точно това?

— Защото е моя — отвърна Ситрин.

Парин вдиша продължително и се измести, така че да е наполовина с лице към нея. Дървото над тях хвърляше шарени сенки по лицето му и за миг той ѝ заприлича на горски дух, така както ги рисуваха в детските книжки.

— Искате да сте богата ли?

— Вероятно.

— Значи не това е отговорът. Власт ли искате, влияние?

— Искам властта, която ми се полага по право — отвърна Ситрин. — Искам онова, което съм си заработила.

— Дори ако сте го заработили чрез фалшификация и измама?

— Не съм причинила вреда никому — каза Ситрин и скръсти ръце на гърдите си. — Просто въртях бизнес и го правех добре. Изпълнявах сключените договори. А те бяха законни във всичко, освен във възрастта ми.

— Пречка, която скоро ще отпадне — каза Парин, колкото на нея, толкова и на себе си сякаш. Потропа с пръсти по коляното си и се намръщи. — Давате ли си сметка, че Коме ви натрапва сина си, за да провери дали не сте тръгнали на лов за съпруг?

— Можеше да ме попита направо. Не съм. Не си търся някой, който да управлява банката вместо мен. Ако беше така, щях да се оженя за Пик Устерзал и да приключа с въпроса.

Парин се разсмя.

— Интересна идея. Добре. Ще ми се да свършите нещо тази вечер — смени темата той. — Не е банкет, просто вечеря. Но човекът, който ще дойде, е важен.

— Добре — отвърна Ситрин. — Защо искате да присъствам?

Кон изцвили и колар извика на улицата. Лекият вятър размести сенките по лицето на бледия мъж. Ситрин чакаше.

— Помня, когато бях на вашите години — каза накрая той бавно, с внимание към всяка дума. — Помня и какво е да търсиш нещо, без да знаеш какво е то. Вие имате превъзходен усет за парите и тяхната сила, усет, какъвто се среща рядко, но ви липсва опит. Не го приемайте като критика, защото не е. Обикновено наблюдение, и вярно. Тази нощ ще се водят преговори. Бих искал да присъствате. Да видите как се играе тази игра.

Ситрин се замисли. Пулсът ѝ се беше ускорил, усещаше топлинка по страните си. Може би това щеше да се окаже лелеяната възможност, заради която беше била целия път дотук.

— Мога ли сега аз да ви питам нещо?

— Дължа ви един отговор. Питайте.

— Защо искате точно това?

Парин кимна. Мина почти минута, преди да ѝ отговори.

— Вие сте млада. Все още изграждате жената, която ще бъдете един ден, оглеждате се за проекта, в който да превърнете живота си. Понякога хората се нуждаят от помощ в това. Аз, от своя страна, съм по-възрастен, имам известно влияние и смятам, че сте човек, от чиито услуги ще имам полза в бъдеще.

Ситрин не успя да сдържи напиращата усмивка. Усмивка с вкус на победа.

— А аз реших, че го правите от човеколюбие.

— О, магистра — усмихна се Парин Кларк. — Тук не правим такива неща.

Вечерята започна малко преди залез, около най-обикновена маса от сковани дъски. Блюда запълваха разстоянието между сътрапезниците — миди в чеснов сос, макарони и сметана, бутилки вино, самуни прясно изпечен хляб. Коме Медеан седеше в единия край на масата, отоците на коляното и глезена му бяха спаднали почти напълно. Ситрин и Лауро седяха на едната дълга страна, срещу Парин Кларк и неговата съпруга Чана, която приличаше на баща си дори повече от Лауро. Срещу Коме седеше антийският благородник Канл Даскелин, барон на Воденблат, протектор на Северпорт и специален пратеник на регента в Северобреж. Кожата му бе тъмна като кафе.

— Помислете си как се чувствам — каза той с широка усмивка. — Пратиха ме с бърз кораб да моля крал Трациан да ни помогне във войната, а докато пристигна тук, нашите войски взели, че я спечелили. Сигурно изглеждам като глупак.

Коме Медеан се засмя и кимна.

— Много добре знам как се чувствате. Преди време се опитвах да спечеля концесия върху една захарна плантация на остров в крайбрежните води на Еласе. Година и половина водихме преговори и тъкмо бях готов да пратя на техния Съвет окончателния вариант на договора, когато цялата плантация изгоря. Пазарил се бях и за концесия върху солени въглени във Вътрешното море. Слава богу, че още не бях платил.