Кралска кръв - Страница 63

— Тя е…

— Тя ще е майка на внуците ми, точно като теб, скъпа. Имала е лош късмет в миналото си, неприятности, които ти и твоят съпруг сервирате на моята маса. Не тя. Вие. От нея не съм чула и една лоша дума за теб или съпруга ти.

Елисия стисна уста и на страните ѝ избиха червени петна. Клара вдигна вежди и се приведе напред в покана за коментар или възражение. Беше прилагала този номер на дъщеря си още когато Елисия ходеше права под масата, и знаеше, че действа неизменно. Щеше да подейства и сега.

— Извини ме за минутка — каза Елисия. — Корл май ме вика.

— Щом казваш, скъпа. Аз ще те чакам тук.

Клара взе чашата си. Чаят беше изстинал, но тя въпреки това го изпи. Децата бяха трудни, защото с времето се превръщаха в самостоятелни хора. Преди Елисия тичаше при нея за всяка драскотина и обида, но онова момиченце отдавна го нямаше, мястото му беше заела тази млада жена. Клара никога не би признала на глас, че промяната не ѝ допада докрай.

Дойде портиерът, забързан. Младеж, нов в домакинството. Казваше се Месин или Мертин, нещо такова. Трябваше да попита дискретно за името му, помисли си Клара. Ливреята му стоеше добре, гласът му беше приятен.

— Милейди, един господин е дошъл да ви види. Сър Къртин Исандриан.

— Сериозно? — Клара вдигна вежди. — Много смело от негова страна.

— Да го отпратя ли, милейди?

Клара се поколеба, после каза:

— Покани го в библиотеката на съпруга ми. Ще говоря с него там. Бог знае какво ще си помисли, ако го доведеш тук, сред толкова жени.

— Да, милейди — каза момчето. Менан, така се казваше, да. Клара изчака още минутка, за да даде време на прислугата да заведе Исандриан в библиотеката, после стана, приглади роклята си и тръгна към къщата. Елисия нямаше да ѝ проговори, преди да се е успокоила, а Сабиха навярно се беше скрила някъде да си поплаче. Клара смяташе, че ако отдели половин час на Исандриан, ще даде достатъчно време на дъщерите си да се успокоят, но не толкова, че Елисия отново да захапе Сабиха.

С къса коса Къртин Исандриан изглеждаше по-стар. Или пък последните години му бяха взели тежък данък. Покрай устата и очите му имаше бръчки, които Клара не помнеше от последната им среща. Но по онова време светът беше различен.

— Лорд Исандриан — каза тя, щом влезе в стаята.

— Баронеса Остерлинг — отвърна той и се поклони официално.

— Дано не сте дошли да се видите със съпруга ми — каза Клара. — Той е на война, предвожда армиите ни.

— Мисля, всички знаят за военните успехи на съпруга ви — отвърна Исандриан. — Не, дойдох да говоря с вас. С молба за ходатайство.

Клара седна на канапето, Исандриан седна срещу нея с лакти на коленете и преплетени пръсти. Изглеждаше уморен до смърт.

— Двамата със съпруга ви неведнъж сме имали противоречия — каза той. — Но никога не съм се съмнявал, че той е човек на честта и верен на короната и кралството.

— Верен до смърт — каза Клара.

— А синовете ви са сред най-обещаващите млади мъже в двора. Викариан се учи отлично и отзивите за него са чудесни. Бариат, а отскоро и Джори, са свързани с лорд Скестинин. Освен това мнозина вярват, че Джори е най-близкият приятел на регента.

Исандриан преглътна. Клара скръсти ръце.

— Заради онова, което сполетя Фелдин Маас ли? — попита тя. — Вас никой не ви е обвинявал в държавна измяна, милорд. За разлика от него. А и дворът не е толкова голям. Всички сме свързани по един или друг начин. Бедната Фелиа ми беше братовчедка, но едва ли някой смята, че поради този факт и ние сме били забъркани в предателството на Маас.

— Ще прощавате, но… Вие и Фелиа Маас изиграхте основна роля за разкриването на заговора. Както и лорд-регентът Гедер Палиако. Аз нямах късмета да участвам в онези събития.

— Не мисля, че да видиш как братовчедка ти пада убита от ръката на собствения си съпруг попада в графата на добрия късмет — каза хладно Клара.

— Моля да ме извините. Изразих се зле. Исках да кажа, че вашата лоялност към короната беше демонстрирана по един безспорен начин. А аз, аз едва впоследствие разбрах колко далеч е стигнал заговорът на Маас. Но думите ми не струват много, защото са само думи, неподкрепени от действия. Би могъл да ги изрече както лоялист, така и предател.

Аргументът беше добър, но не изискваше коментар от страна на Клара, затова тя запази мълчание. Мигът се проточи.

— По онова време бях приятел и със сър Алан Клин — каза Исандриан. — Сега той служи под командването на вашия съпруг. А мен не ме повикаха. Чудех се… чудех се дали не бихте попитали защо ме оставиха тук, вместо да…

— Доста удобен момент сте избрали да питате защо не сте на бойното поле — каза Клара. — Щеше да е по-правдоподобно, ако бяха повдигнали въпроса по-рано, когато победата не беше толкова сигурна.

— Няколко пъти писах на лорд-регента — каза Исандриан. — Но той още не ми е отговорил.

— Разбирам.

— Със съпруга ви сме имали дълбоки противоречия по някои въпроси, но и двамата винаги сме били верни на Разсечения трон — каза Исандриан. — Не съм искал да въвличам Астерилхолд в конфликта, така както той не е ухажвал Северобреж. И също като него, не съм бил сам. А сега…

— Смятате, че на сър Алан Клин е дадена възможност да изчисти името си, а вас ви държат в Камнипол — довърши вместо него Клара.

— Да.

— За това не знам нищо. Не участвам във вземането на тези решения, нито ги обсъждам с Досън.

— Ако бихте могли да попитате… Само това, да попитате…

— Очаквате да разпитвам съпруга си заради вас? — попита Клара с усмивка. — Да събера информация и да ви я докладвам? Абсурд.