Кралска кръв - Страница 88

— Чуйте ме — прекъсна го Ситрин. — Можете да го направите.

Тръгна към двора на „Жълтата къща“, като оглеждаше тълпата. Чу познати гласове. Хорнет и Сандр в диалог, както ги беше чувала стотици пъти на сцената. Сред публиката със сигурност имаше някой, който да я надъхва. Да, беше Кари — стоеше отзад с още петима.

В този момент Сандр стигна до една от най-смешните реплики в пиесата, но подчерта думите твърде силно. Майстор Кит би го смъмрил за това. Кари се засмя първа, другите я последваха. Ситрин ускори крачка, за да заобиколи тълпата. Разбра, че Кари я е видяла — актрисата помръдна едва доловимо рамене и кимна толкова леко, че сигурно беше поставила световен рекорд по леко кимане.

Ситрин застана до нея и Кари присви очи. Ситрин се наведе и прошепна в ухото ѝ:

— Искам да отклониш вниманието на публиката за няколко секунди. Да не гледат към сцената. Знам, че Сандр ще ни убие, но трябва да го направим, и то веднага. Ще можеш ли?

Кари се усмихна лукаво.

— Мислех, че вече ме познаваш достатъчно добре, сестричке. Аз мога да направя всичко. Радвам се да те видя, между другото. Липсваше ни.

Преди Ситрин да е отвърнала подобаващо, Кари взе, че си вдигна роклята. Догоре. Гърдите ѝ бяха по-големи, отколкото Ситрин ги помнеше, с тъмни зърна, втвърдени от допира на хладния въздух.

— Леле божке! — каза Кари и школуваният ѝ глас се чу ясно. — Онова муле гори ли?

Ситрин се ококори и се изчерви чак до на ушите. Нещо помръдна в края на моста, после Палиако и принц Астер хукнаха, сякаш ги гонят кучета. Кари сочеше към улицата. Сандр и Хорнет я зяпаха невярващо от сцената.

— Ей там бе — каза Кари и взе да маха и да сочи, като полюляваше гърди. — Честно. Гори.

Мъжът и момчето стигнаха до фургона. Сцената се размърда, когато влязоха през вратичката отзад. На Ситрин ѝ се стори, че чува шепот, но после реши, че си въобразява.

— О, не — каза Кари и си смъкна роклята. — Извинете. Моя грешка. Продължете, моля.

Всички мълчаха сащисано.

— И, такова… не, лорд Терниган — успя да продължи Хорнет. — Сватба днес няма да има.

— Ще има! — извика Сандр и тропна с крак. Усилията им да привлекат вниманието на публиката дадоха смесени резултати. — Не приемам отказ от такива като теб. Затуй извади си меча и нека оръжията решат!

Двамата извадиха дървените си мечове и започнаха дуела, с който завършваше второто действие, а Кари прегърна Ситрин през кръста и я поведе към уличката.

— Не беше нужно да правиш това — каза Ситрин.

— Стига де, голяма работа — каза Кари. — Има само няколко сигурни начина да привлечеш вниманието на голяма група хора без подготовка. А сега ще ми кажеш ли защо съсипах представлението на колегите си и изгубих половината приходи на трупата за тази вечер?

— Погледни на север — каза Ситрин. — Какво виждаш?

Кари се намръщи и присви очи, взряна в мрака.

— Като гледам, са запалили голям огън на празненството по случай победата на лорд-маршала. А по мостовете има голямо движение. — Приглади косата си. По слепоочията ѝ имаше посребрели кичури, които не бяха там миналата година. — Но не е само това, нали?

— Досън Калиам се опита да убие Палиако. На банкета нахлуха въоръжени мъже. Не знам кой ги е пратил, но онова в замъка и по улиците не е празненство. А гражданска война.

Кари се намръщи, изпсува и попита:

— А двамата, дето се намъкнаха в моя фургон?

— Лорд-регентът и принц Астер — отвърна Ситрин.

— Трябваше да се сетя и сама.

Тропот на конски копита долетя откъм Есенния мост, все по-силен и по-наблизо, толкова силен, че заглуши гласовете на актьорите. Само след миг десетина мъже с цветовете на дом Калиам и дом Баниен пришпориха конете си по улицата.

— Измяна! — извика един от тях. — Измяна и огън!

Публиката се беше втрещила. Страхът заливаше всички като вълна в езеро. Конниците си продължиха по пътя, а тълпата се пръсна като уплашено ято. Сандр и Хорнет останаха да стърчат забравени на сцената.

— Прибирайте багажа! — извика Кари на хората си. — Иде буря и трябва да се снишим, докато отмине.

Кръглолико момиче надникна иззад сцената. Чарлит Скорна. Беше хубавка, а в момента и ококорена в зараждащ се пристъп на паника. Сандр и Хорнет се спогледаха, после Сандр сви рамене и каза:

— Някои вечери представлението се получава добре, други сами се превръщат в шоу.

— Какъв е планът, Кари? — извика Смит иззад фургона.

— Вдигнете сцената, приберете фургона в обора и за известно време не давайте гласност на политическите си възгледи — отвърна тя.

— А гостите? — попита Чарлит Скорна и гласчето ѝ се извиси до птиче чуруликане в края на фразата.

— Нямаме гости — каза Кари. — Хайде, действайте.

Сандр скочи от сцената и затегли веригата, която я вдигаше. Хорнет изчезна някъде отзад. Микел се появи с възшироко черно наметало и изкуствено шкембе — приличаше на бременна жена.

— О, Ситрин — каза той. — Добре дошла.

В дъното на обора, под светлината на един-единствен мъждив фенер, Гедер Палиако и принц Астер се превърнаха в други хора. Облякоха Палиако в четири различни костюма, преди да се спрат на Дядо Блян от „Зимната принцеса“. Кафявото расо и кривата сопа го състаряваха. На Астер дадоха мърлява риза и стари панталони, стегнати с канап на кръста, а лицето и косата му натъркаха с прах и кал. Ситрин облече селяшка рокля, шита за първокръвна, която ѝ беше възширока в ханша и гърдите, но Чарлит Скорна грабна иглата и бързо-бързо я стесни.

— За ръцете ви не мога да направя нищо — каза Кари, оглеждайки резултата. — Погледне ли някой дланите ви, смятайте, че сте разкрити.