Кралска кръв - Страница 122

122

Джори Калиам преви коляно и сведе глава. Всички следяха с поглед бащата, чийто син току-що го беше заплюл в лицето, но за Ситрин Гедер бе много по-интересна гледка. Той не гледаше младия мъж. Не, Гедер следеше с поглед свещеника и в очите му се четеше зле прикрита тревога. Басрахип му даде някакъв знак, толкова лек, че Ситрин не различи смисъла му, но ясно видя силното облекчение, което се разля по лицето на Гедер. Парин до нея цъкна с език, явно и той беше видял същото.

— Греша ли, или Джори Калиам току-що даде разрешение на лорд-регента да убие баща му? — прошепна тя.

— Не знам — отвърна Парин. Умееше да говори, без да мърда устни. — Но регентът определено получи разрешение отнякъде. Виж го как живна изведнъж.

Така беше. Стойката на Гедер се беше променила до неузнаваемост. От тревогата и колебанието нямаше и помен. Изглеждаше енергичен, самоуверен и в настроение.

— Бих искал да говоря — каза Досън Калиам.

— Не съм ти дал разрешение — каза Гедер.

— Разрешението ти не струва пукната пара, лайно бъзливо. Аз ти спечелих всички битки — каза Досън и понечи да стане. Стражите се втурнаха да го натиснат обратно. Навалицата гледаше главните герои в тази драма, било към Досън, било към Гедер, но Ситрин гледаше към семейството на предателя. Лейди Калиам стискаше очи, бледа като платно. Очите на по-големия ѝ син се бяха разширили, ноздрите му бяха издути от ярост. Не приличаха на семейство, което очаква смъртта на своя съпруг и баща.

— Аз те издигнах — извика коленичилият Досън, — а ти предаде всичко, което моето кралство и моят приятел Симеон пазеха като…

— Не съм ти дал разрешение да говориш! — извика Гедер. Сега Ситрин наблюдаваше него. Лицето му потъмняваше, от облекчението нямаше и следа. — Ще мълчиш!

— Или какво? Ще ме убиеш? Ти си смешник. Смешник, който продаде трона на чужденци. Прибързах с действията си, но ще дойде ден, Палиако, когато всички ще се надигнат, а всички не можеш уби. Истинските антийци ще…

Случи се бързо. В залата имаше палачи, стояха в готовност, стиснали в ръце мечове с тъпи ръждиви остриета. Гедер не им обърна внимание. Лицето му беше разкривено от дива ярост. Скочи от стола си и тръгна към Калиам, който стоеше на колене с окови на ръцете. Гедер го подмина, грабна меча на един от стражите и замахна силно и тромаво, като дете, което сече дърва. Острието посече Калиам в лицето и отряза голямо парче от бузата му. Той залитна назад, загуби равновесие и падна. Гедер застана над падналия мъж и продължи да размахва меча, сечеше умиращия, кръв плискаше по него и по стражите наоколо.

— Ще говориш, когато аз ти кажа! — крещеше Гедер. Ситрин едва не се разсмя истерично заради нелепия черен хумор, промъкнал се неволно в тази потресаваща сцена. Никой повече не би измъкнал и една дума от Досън Калиам, със или без разрешението на Гедер.

Гедер се изправи и плъзна поглед по събралите се, сякаш ги виждаше за пръв път и не ги намираше за интересни. В краката му Досън Калиам се сгърчи, после още веднъж, босите му пети удариха в пода. След това застина безжизнено.

— Свърши се — каза Гедер. — Можете да си вървите.

И излезе бързо с окървавения меч в ръка.

— Струва ми се, че лорд-регентът всеки момент ще повърне — каза Парин Кларк.

— Май ще е най-добре да си тръгваме — каза Ситрин.

Всички си тръгваха. Мъже с разширени очи и жени със стиснати устни. Дошли бяха да видят смърт и смърт бе имало, но формата на екзекуцията ги беше потресла. Ако Досън Калиам беше пронизан с тринайсет затъпени ръждясали остриета, всичко щеше да е наред. Вместо това Гедер беше изгубил контрол над гнева си, взел беше нещата в свои ръце, а оттам насетне всичко беше възможно. Ситрин беше готова да заложи едномесечната си заплата, че до мръкване по улици и в пивници историята ще придобие размерите и характера на истинска театрална драма. Справедливият крал, който лично изпълнява присъдите, които е произнесъл.

Нищо навън не намекваше за кръвопролитието, на което току-що бяха станали свидетели. Птичките си пееха, вятърът носеше ухание на цветя, миризма на дим и обещание за дъжд. Докато с Парин вървяха по настлана с големи плочи алея покрай последното лятно изобилие от цветя, Ситрин зърна жената в сиво. Лейди Калиам. Водена от импулс, тя стисна Парин за ръката и го повлече през навалицата.

— Лейди Калиам — каза тя, когато наближи жената.

— Да?

— Казвам се Ситрин бел Саркор. Аз съм глас на Медеанската банка в Порте Олива. Исках да ви изкажа съболезнованията си, своите и на банката. Денят не беше добър.

Лейди Калиам вдигна брадичка и се усмихна. Беше по-млада, отколкото се бе сторила на Ситрин в залата. По-млада и красива всъщност, ако денят беше друг.

— Много мило от ваша страна — каза тя. — На пръсти се броят хората, които събраха смелост да ми изкажат съболезнования.

Ситрин я стисна лекичко за ръката, а лейди Калиам на свой ред покри с пръсти нейните. Миг по-късно тълпата ги раздели.

— Това пък какво беше? — попита Парин.

— Явно синът ѝ е достатъчно важен за Палиако, иначе нямаше да направи изключение за него и да му даде думата преди екзекуцията — каза Ситрин. — Тази малка любезност може да ни е от полза по-късно, а може и да не е. Така или иначе, не ни струваше нищо.

— Е, може и да си…

— Ситрин!

Тя спря и погледна назад. Навалицата между нея и Кралски шпил се разцепваше на две, нобилитет и простолюдие, благородници и слуги, всички отстъпваха настрана и нагазваха в меката пръст на цветните лехи да направят път на Гедер Палиако, който тичаше към тях със зачервено лице. Ситрин зачака. Всички велможи я изпиваха с поглед, както ястреб оглежда зайче. Веждите на Парин Кларк бавно се катереха по челото му. Изобщо — възникнал беше проблем, върху който Ситрин нямаше контрол.

122